Жужене, празни приказки без край,

упорито лутам се между Ад и Рай.

И в шума на поредния еднообразен ден

духът ми от прозрение бе озарен...

"Видях те!" Не бях те усещала с дни... 

Осъзнаване!... Шшшт, пъзелът се подреди!

Сърцето ми пропусна... едно-едничко "Туп"

и мигът отлитна, заменен от друг.

Нищо, знам... нещата случват се, нали?

Ти пак доста време изтърпя!

Блгодаря ти, че по пътя ми  ме придружи.

Душата ми не бе сама,

                   с твоята са като една...

Животът  ще ме среща с други, по-добри.

Случки.  Мисли. Хора. Съдби. Творци.

Осъзнаване!... Добре. Ще ги понеса.

Но все така - “без теб - сама”

Животът ще те среща с други, по-добри.

Случки.  Мисли. Хора. Съдби. Творци.

Но знай,  там,  "на края на света"

ще си те чака моята половинка от нашата душа.