25 июн. 2010 г., 14:55
Жужене, празни приказки без край,
упорито лутам се между Ад и Рай.
И в шума на поредния еднообразен ден
духът ми от прозрение бе озарен...
"Видях те!" Не бях те усещала с дни...
Осъзнаване!... Шшшт, пъзелът се подреди!
Сърцето ми пропусна... едно-едничко "Туп"
и мигът отлитна, заменен от друг.
Нищо, знам... нещата случват се, нали?
Ти пак доста време изтърпя!
Блгодаря ти, че по пътя ми ме придружи.
Душата ми не бе сама, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация