Mar 24, 2019, 11:20 PM

От - до 

  Poetry » Other
687 2 2

Във късната прегръдка на луната,
събудих своята вина,
накъсах снимките с усмивка,
поканих бледата тъга.

 

Говоря ли метафорично?
Ще ти се изясня...
Когато търсиш нещо лично,
измий от погледа срама!

 

Ръцете още са ти мръсни,
от предния убит от тях.
А думите ми са лирични,
но са поръсени със прах...

 

Избрах си да говоря малко,
научих се да си мълча.
Разкъсаното еднократно...
след тебе други го лепят.

 

И знаеш ли кое е странно,
че някак още ме е яд...
От "може би" до "безвъзвратно"
безброй теории валят.

 

И ставаш мнителен, приглъхнал,
разбиваш всеки глупав вик,
присядаш на ръба на нищо
и искаш само пепелник...

 

И не защото ти се пуши,
разбираш се добре с прахта,
със пепел - мислите ти "чисти" - 
от бяли стават на петна...

 

И сивкав пушек те обгръща,
дъхът се мъчи като роб...
А кръста свива се до болка,
стърчащ над пресния ти гроб...

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??