Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам,
и стигам брега на отминала пролет,
а там е красиво, защото светът е
населен от спомен за двама.
Лъчите на слънцето отново са струни
на свиреща огнени танци китара,
песента й се люшва палаво над тревата
и събужда щурците на лятото. ...