18.04.2010 г., 0:24 ч.
От двете страни на поточето
899
0
17
Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам,
и стигам брега на отминала пролет,
а там е красиво, защото светът е
населен от спомен за двама.
Лъчите на слънцето отново са струни
на свиреща огнени танци китара,
песента й се люшва палаво над тревата
и събужда щурците на лятото. ...
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам,
и стигам брега на отминала пролет,
а там е красиво, защото светът е
населен от спомен за двама.
Лъчите на слънцето отново са струни
на свиреща огнени танци китара,
песента й се люшва палаво над тревата
и събужда щурците на лятото. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Предложения
-
-
Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
-
Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
-
Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
