Изтерзана се мъчи надеждата
във глобалния дъх на неверници.
В храма някой привидно навежда се
и внушава ни вятърни мелници.
Тъмен мирис на гнило се носи
съчетание грешност - тамян.
Пред църквата мярнах аз просяк.
И молитвеник разпилян.
И се молим на кръста щом падаме.
Да ни върне в играта. Нали?
После Бога веднага забравяме.
От иконата капят сълзи.