18.04.2009 г., 8:16 ч.
От иконата капят сълзи
Изтерзана се мъчи надеждата
във глобалния дъх на неверници.
В храма някой привидно навежда се
и внушава ни вятърни мелници.
Тъмен мирис на гнило се носи
съчетание грешност - тамян.
Пред църквата мярнах аз просяк.
И молитвеник разпилян.
И се молим на кръста щом падаме.
Да ни върне в играта. Нали?
После Бога веднага забравяме.
От иконата капят сълзи.
във глобалния дъх на неверници.
В храма някой привидно навежда се
и внушава ни вятърни мелници.
Тъмен мирис на гнило се носи
съчетание грешност - тамян.
Пред църквата мярнах аз просяк.
И молитвеник разпилян.
И се молим на кръста щом падаме.
Да ни върне в играта. Нали?
После Бога веднага забравяме.
От иконата капят сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елена Биларева Всички права запазени
Предложения
-
-
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
-
Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...
-
Живея сякаш съм на вълнолом и водя дълга битка със вълните. Застанах между тях и своят дом. Аз вече ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
