навремето летях
направо в космоса
до края галактически
пространството и времето
където се прегъват и се сливат
надвесвах се над ръбовете на вселената
в геена огнена изгарях страховете си
и ритуално чаках срещата си с Бог
забравих вече как се казваше совалката
сега изпращам в космоса
посланици
а аз диспечерствам
за Господа ли питате
навярно сме се срещали
ала не мога да си спомня кода му
© Павлина Гатева All rights reserved.