навремето летях 
направо в космоса 
до края галактически 
пространството и времето 
където се прегъват и се сливат 

надвесвах се над ръбовете на вселената 
в геена огнена изгарях страховете си 
и ритуално чаках срещата си с Бог 

забравих вече как се казваше совалката 
сега изпращам в космоса 
посланици 
а аз диспечерствам 

за Господа ли питате 
навярно сме се срещали 
ала не мога да си спомня кода му