Отколе си посрещам и изпращам дните,
като изгряващи-залязващи слънца.
И ми решават те безпорно съдбините
в море от дразнещи ме грижи със крилца.
И всяка вечер - вододела между дните,
умирам и възкръсвам аз като Христос.
Над мене се надвесват нощем планините
и ми задават все един и същ въпрос.
Какво за теб са идващите дни, поете?
Какво оставят в теб отиващите дни?
Животът скучен с тебе ли сега зает е,
или се плаши той от ранните слани? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up