Отколе си посрещам и изпращам дните,
като изгряващи-залязващи слънца.
И ми решават те безпорно съдбините
в море от дразнещи ме грижи със крилца.
И всяка вечер - вододела между дните,
умирам и възкръсвам аз като Христос.
Над мене се надвесват нощем планините
и ми задават все един и същ въпрос.
Какво за теб са идващите дни, поете?
Какво оставят в теб отиващите дни?
Животът скучен с тебе ли сега зает е,
или се плаши той от ранните слани? ...