Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен,
монотонно пригласян от летния дъжд.
Да галя косите ти в унес среднощен,
сгушена в теб и туптящата гръд.
Обичам те тихо, мълчаливо и светло
заплела те в сънища и езерен взор.
Простих от любов недомислие грешно
и от любов още дишам с младежки възторг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up