Aug 16, 2024, 7:40 AM

От магмата на словото втечнен 

  Poetry
471 7 3
Вали нощта, не спира да ръми.
От мрак подгизнал, сякаш че пресъхвам.
Мастилото на всяка нощ черни.
Дъждеейки надеждата издъхва.
И страх от облото покълва в мен.
Приплъзвам се по него към безкрая.
От спомен за любов съм наранен.
Тунел от погледи бъднеещото вае.
Отлитат с август моите ята.
Загнезден сред крилата им се нося
в безпътица жълтееща към есента,
сгодена за съдбовните въпроси. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??