От магмата на словото втечнен

16 авг. 2024 г., 07:40

Поэзия

184 7 3

Вали нощта, не спира да ръми.

От мрак подгизнал, сякаш че пресъхвам.

Мастилото на всяка нощ черни.

Дъждеейки надеждата издъхва.

И страх от облото покълва в мен.

Приплъзвам се по него към безкрая.

От спомен за любов съм наранен.

Тунел от погледи бъднеещото вае.

Отлитат с август моите ята.

Загнезден сред крилата им се нося

в безпътица жълтееща към есента,

сгодена за съдбовните въпроси.

И между минало и бъдеще стаен,

аз вдигам тост за вечната забрава.

От магмата на словото втечнен,

изящна рима в миг ме изпарява.

Красиво е в звездеещите дни

с трохички-думи птици да нахраниш.

И притаил се гладен отстрани,

на бъдеще кобилицата да нарамиш.