От миналото
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Заедно бяхме,
над световете летяхме
и нямаше кой да ни
спре.
А свирепият мрак
опитваше пак
да ни настигне той и
разкъса.
Приятелството ни силно
се оказа стабилно
и дълго ние
издържахме.
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Но всичко умира,
все някога спира,
и само мракът
остава.
В най-тъмния час
изгубих те аз
и вече не те
видях.
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Но на кой ли му дреме
за старото време,
щом мрак ще ни вечно
дели…
© Михаил Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Два куплета от девет. Пак е нещо.
-
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Заедно бяхме,
над световете летяхме
и нямаше кой да ни
спре.
това е много ритмично, нататък..може и по-добре. ((:
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за старото време,
щом мрак ще ни вечно
дели…
Разчувства ме, да знаеш, невероятна болка има във всичките ти думи тук.
Искам и аз да можех да пиша така като тебе !!!
(6)