The_Crimson_King (Михаил Костов)
167 567
22 мая 2009 г., 10:20

От миналото 

  Поэзия
732 0 3

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
  от посредствения автор

Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.

Заедно бяхме,
над световете летяхме
и нямаше кой да ни
спре.

А свирепият мрак
опитваше пак
да ни настигне той и
разкъса.

Приятелството ни силно
се оказа стабилно
и дълго ние
издържахме.

Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.

Но всичко умира,
все някога спира,
и само мракът
остава.

В най-тъмния час
изгубих те аз
и вече не те
видях.

Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.

Но на кой ли му дреме
за старото време,
щом мрак ще ни вечно
дели…

© Михаил Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Но на кой ли му дреме
    за старото време,
    щом мрак ще ни вечно
    дели…

    Разчувства ме, да знаеш, невероятна болка има във всичките ти думи тук.
    Искам и аз да можех да пиша така като тебе !!!
    (6)
  • Два куплета от девет. Пак е нещо.
  • Спомни си със мене
    за старото време,
    когато не бяхме
    сами.

    Заедно бяхме,
    над световете летяхме
    и нямаше кой да ни
    спре.

    това е много ритмично, нататък..може и по-добре. ((:
Предложения
: ??:??