Oct 14, 2010, 12:15 AM

От небе... 

  Poetry » Other
706 0 3

Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...

И някъде потокът прелива...
от сънищата на безкрая
и тихо си взима от огъня на съня
докато го отнеме тихо над жарта...

Събира го във въглени изгорени
рисуващи плътта на разкъсващи пламъци
от стръвта на гърдите ù сънували
сърцата издълбали в себе си пътеките...
до смъртта прераждана с дъха на устните ти
от небе...

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??