14.10.2010 г., 0:15 ч.

От небе... 

  Поезия » Друга
704 0 3

Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...

И някъде потокът прелива...
от сънищата на безкрая
и тихо си взима от огъня на съня
докато го отнеме тихо над жарта...

Събира го във въглени изгорени
рисуващи плътта на разкъсващи пламъци
от стръвта на гърдите ù сънували
сърцата издълбали в себе си пътеките...
до смъртта прераждана с дъха на устните ти
от небе...

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??