Ваниловото утро се подсмихва,
подготвило поредна изненада.
Знам добре, дори когато стихва,
че с времето ми то се разполага.
Дали било чрез слънцето излято
или пък в нечията птича песен.
То поднася ми през зима лято,
сякаш влак е и то експресен...
От утрото си аз не се оплаквам,
че моята надежда и мечта е.
От него мога всичко да очаквам,
дори когато мъничка тъга е...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up