Ваниловото утро се подсмихва,
подготвило поредна изненада.
Знам добре, дори когато стихва,
че с времето ми то се разполага.
Дали било чрез слънцето излято
или пък в нечията птича песен.
То поднася ми през зима лято,
сякаш влак е и то експресен...
От утрото си аз не се оплаквам,
че моята надежда и мечта е.
От него мога всичко да очаквам,
дори когато мъничка тъга е...