Jul 24, 2014, 11:46 AM

От обич боли 

  Poetry » Love
659 0 4

Толкова си малко,

туптящо, любящо сърце.

Как може да побираш

любов и болката голяма.

 

Днес отново наранено,

се превиваш и тъжиш,

капчици червени бавно

падат с грохот и ехтиш.

 

Питам се, къде сега си?

Топлина и сила да дадеш.

Къде е погледът ти мил,

и обичта така красива.

 

Бавно мечтите отминават.

Без твоята мъжка подкрепа,

без милите думи и вяра,

че утре деня ще е наш.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??