24 jul 2014, 11:46

От обич боли 

  Poesía » De amor
660 0 4

Толкова си малко,

туптящо, любящо сърце.

Как може да побираш

любов и болката голяма.

 

Днес отново наранено,

се превиваш и тъжиш,

капчици червени бавно

падат с грохот и ехтиш.

 

Питам се, къде сега си?

Топлина и сила да дадеш.

Къде е погледът ти мил,

и обичта така красива.

 

Бавно мечтите отминават.

Без твоята мъжка подкрепа,

без милите думи и вяра,

че утре деня ще е наш.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??