Sep 10, 2008, 7:56 AM

от страх 

  Poetry » Other
950 0 2

Красиви дни забързано отлитат,

изпълнени със смях, обагрени с мечти,

безкрайни, пъстри, цветни - питат:

А вие все ли тъй ще гледате отстрани?

 

Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме

със зажаднели очи ненаситни,

омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,

прегладнели от толкоз мечти...

 

От страх, че не сме си заслужили,

да сме щастливи, красиви, усмихнати,

укрепяваме тъжните, бетонирани кули,

от радостта на света да сме скрити...

 

 

 

 

 

© Силвена Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??