Красиви дни забързано отлитат,
изпълнени със смях, обагрени с мечти,
безкрайни, пъстри, цветни - питат:
А вие все ли тъй ще гледате отстрани?
Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме
със зажаднели очи ненаситни,
омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,
прегладнели от толкоз мечти...
От страх, че не сме си заслужили,
да сме щастливи, красиви, усмихнати,
укрепяваме тъжните, бетонирани кули,
от радостта на света да сме скрити...