Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината -
събира сънищата ти във топли шепи,
в двореца звезден на луната ги отнася
и вплита в коси си искрите им светли...
В постеля - от зори тъкана - тръпнеща,
очи притваря морно - да досънува твоя сън.
Докато ден е... И когато в залеза се върне,
под миглите ти със Вечерницата да го сбъдне...