От тиха обич безпределна

Feb 19, 2020, 11:02 AM 2020-02-19T11:15:45+02:00

Poetry

515 2 5

От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента,
дано смирение да носи,
с дъх на предесенни откоси,
косачът морен – старостта.
Дамгосани в душата птици,
в небе измислено летят.
От огън живите искрици,
пожар запалват, всеки път.
Дори да ме зове пръстта,
и скръбен стих – надгробен камък,
една любов – негаснещ пламък,
за мен ще спомня на света.

https://youtu.be/0yJsZ-OZl7g

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-02-20T10:09:50+02:00

Благодаря, Красе!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-02-19T17:30:32+02:00

Дени, Гени, Смуути, благодаря ви!
DPP (SMooth)

2020-02-19T11:28:04+02:00

Дамгосани, недамгосани, важното, е че все още летят...
Hathor (Геновева Симеонова)

2020-02-19T11:09:42+02:00

Когато любовта е в стих - остава!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-02-19T11:05:27+02:00

"От огън живите искрици,
пожар запалват, всеки път."
Наде, хубаво е. Както винаги.