От тиха обич безпределна

19 feb 2020, 11:02 2020-02-19T11:15:45+02:00

Poesía

548 2 5

От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента,
дано смирение да носи,
с дъх на предесенни откоси,
косачът морен – старостта.
Дамгосани в душата птици,
в небе измислено летят.
От огън живите искрици,
пожар запалват, всеки път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

От тиха обич безпределна

Искате да прочетете повече?

Propuestas