Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса!
Звездите като грах позеленяха.
Усмихнатата сянка на черешата,
захапа гърлото на тишината.
Бях глуха - като вяра на отшелник.
Ръцете ми без обич отесняха.
Вселената изглеждаше прочетена
и тежка - като книга на Балзак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up