Dec 4, 2008, 8:37 AM

Oт ветровете разпиляван... 

  Poetry
1825 2 39
Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса!
Звездите като грах позеленяха.
Усмихнатата сянка на черешата,
захапа гърлото на тишината.
Бях глуха - като вяра на отшелник.
Ръцете ми без обич отесняха.
Вселената изглеждаше прочетена
и тежка - като книга на Балзак. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Random works
: ??:??