Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите и цялата - до вик - се измълчавах. Така и не усети пълнолунието. Последното, което заслужаваш. Нощта е чужда. Глезена принцеса! Звездите като грах позеленяха. Усмихнатата сянка на черешата, захапа гърлото на тишината. Бях глуха - като вяра на отшелник. Ръцете ми без обич отесняха. Вселената изглеждаше прочетена и тежка - като книга на Балзак. Събудих се - спокойна като лудост. Докато спиш, безсънно се прощавах. Обичах те със щедрост и безумие на сняг, от ветровете разпиляван... Ако поискаш утре - ще съм твоя, покорна като себе си пред идол.
Молитвата - за теб - е за покойник. Раздялата - за мен - е литургия.
Усмихнатата сянка на черешата,
захапа гърлото на тишината.
Пред твоята поезия ставам права!После си преписвам, преписвам...Вчера си четох"Прозорец като стара лодка..."В този сайт май не е публикувано...Фенка съм ти, да знаеш!Чакам стихосбирка!
"Ако поискаш утре - ще съм твоя,
покорна като себе си пред идол."
Този път стреляш безпощадно точно. Дори и не се опитах да чета между редовете...Винаги има нещо недовършено, Поли...за което се молим...
Прегръщам те с обич!
"Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.........
......."
Иска ми се да цитирам целия стих!
Недостижима си в изказа си Поли!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
...!!!!!!!!