Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса!
Звездите като грах позеленяха.
Усмихнатата сянка на черешата,
захапа гърлото на тишината.
Бях глуха - като вяра на отшелник.
Ръцете ми без обич отесняха.
Вселената изглеждаше прочетена
и тежка - като книга на Балзак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация