ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак.
От жега София е уморена,
въздиша тя за Витошкия хлад.
От лятото е сякаш наранена ,
за зимата изпитва глад!
И хората ѝ виждам поразени,
потънали във своя летен ад,
да псуват времето на смени ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up