Останали без капчица доверие
и сърца, премръзнали от студ.
Самотни, проядени от лицемерие,
във чувствата един към друг.
Погълнати от вечното съмнение,
без пътека помежду си и без брод.
Приклещени от мъртвото вълнение,
в пипалата на проклетия живот.
Обгърнати от страх и отчуждение,
с пресъхнали, безизразни очи,
вървим към храма за спасение,
на нашите отчаяни души.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up