Останали без капчица доверие
и сърца, премръзнали от студ.
Самотни, проядени от лицемерие,
във чувствата един към друг.
Погълнати от вечното съмнение,
без пътека помежду си и без брод.
Приклещени от мъртвото вълнение,
в пипалата на проклетия живот.
Обгърнати от страх и отчуждение,
с пресъхнали, безизразни очи,
вървим към храма за спасение,
на нашите отчаяни души.