Отчуждени души - онемели от тъга и умора.
Задъхани дни - влачат нозе след забързани хора.
Безструнна цигулка стене плахо - за забравена ласка,
а зад влажни клепачи - чиста сълзица проблясва...
Безутешна въздишка - се търкулва унило в тъмата.
В объркани сънища - потопена е вече душата.
Крехка обич - за капчица нежност се моли ,
но няма сили с безразличността да се бори.
Прекършени клонки - след стъпки за миг онемели.
Посипват с прах силни чуства в сърцата замрели.
Изгнила вяра - с шепот беззвучен умира,
а вън денят - безучастен пулсира, пулсира...