2 июн. 2007 г., 00:09

Отчуждени души... 

  Поэзия
660 0 7
Отчуждени души - онемели от тъга и умора.
Задъхани дни - влачат нозе след забързани хора.
Безструнна цигулка стене плахо - за забравена ласка,
а зад влажни клепачи - чиста сълзица проблясва...
Безутешна въздишка - се търкулва унило в тъмата.
В объркани сънища - потопена е вече душата.
Крехка обич - за капчица нежност се моли ,
но няма сили с безразличността да се бори.
Прекършени клонки - след стъпки за миг онемели.
Посипват с прах силни чуства в сърцата замрели.
Изгнила вяра - с шепот беззвучен умира,
а вън денят - безучастен пулсира, пулсира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??