До мене лягаш си ти,

а леглото студено стои!

Самота помежду ни лежи -

не иска никак да ни сплоти..

Няма я таз топлина,

която двама ни нявга събра.

Къде сбъркахме с теб,

че всичко потъна във лед?...

Няма я вече страстта,

разпалила нявга нашите сърца!

Няма го онзи мил благослов,

който дарява ни с много любов...

А детето отсреща как сладичко спи,

не разбира то нашите разбити мечти...

Дали усеща студа между нас

и как още надявам се аз

да ме целунеш както преди

с онези влюбени, топли очи...

Да бъда отново любима жена,

търсеща малко нежност в нощта...