В очите ми вали 

дъждът на твоето незнание. 

Отдай ми се, 

до последно, без памет, 

разголи се, аз те искам, не бягай…

Искам лицето твое да галя, 

да пия дъха ти, 

в топлината ти да изгарям…

Искам в мен да стопиш самотата.

Ела, нека истински бъдем!

Една твоя прегръдка, един поглед, 

една дума са нужни, за да съм твоя.

Ела, отдай ми се, 

бъди мой за поредната вечер, без роля.

Страха забрави, от теб ще изтрия

бръчките на бедите, през които си минал. 

Имам много да давам и те желая, 

докосни ме, ела

и люби ме! Без дъх да оставам

и жаден от мене още да пиеш.

Огорчена душата ти искам 

да излекувам с любов, да ти открия

онзи, Възможния Рай!…

Да ти се отдам искам докрай…

Едно с тебе да бъда. 

Едно с мене да бъдеш - 

едно дихание, едно тяло, 

една мисъл, един стон, едно цяло…

Отдай ми се, мили, 

до последно, без памет, 

разголи се, аз те искам…

… и чакам…