Feb 27, 2008, 12:21 AM

Отдаване 

  Poetry » Love
1069 0 25

Мирис на див карамфил я омая.

После – див секс. И възторг.

 В полет безумен пое към безкрая,

 сякаш я викаше Бог.


Сякаш попадна на чужда планета –

 миг подир светлия грях.

 Мамят я нови незнайни небета –

 сипят в нощта звезден прах.

 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??