Мирис на див карамфил я омая.
После – див секс. И възторг.
В полет безумен пое към безкрая,
сякаш я викаше Бог.
Сякаш попадна на чужда планета –
миг подир светлия грях.
Мамят я нови незнайни небета –
сипят в нощта звезден прах.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados