"Отдавна"

Морето е голямо и красиво - погледни го...

виж как блести в различни цветове;

а щастието виждаш, но вземи го -

към мен навярно ще те заведе!

Усещам обич, за която ти отдавна знаеш -

не мога тази истина от теб да крия!

Искам да те виждам вечно как се смееш,

но лицето ти е тъжно - плакала си, зная!

Застанала си някъде и все така красива,

на малката скала, където, помниш ли - ми каза:

че "... тъгата е загубена, а болката заспива..."

Една звезда в очите от вълните се показа.

Загубих своята любов и скрити са

за мен следите в стаята, 

оплетена от страх и къс от самота!

Изчезнали са бреговете, а след тях - вълните!

От пясък невъзможно е да мога да те сътворя!

Сред повяхнали цветя и бодливи храсти,

сред вековните гори или реките бистри

ще бъдеш ти, когато пак поискам да те видя -

за мен от многото това е пътя!