"Отдавна"
Морето е голямо и красиво - погледни го...
виж как блести в различни цветове;
а щастието виждаш, но вземи го -
към мен навярно ще те заведе!
Усещам обич, за която ти отдавна знаеш -
не мога тази истина от теб да крия!
Искам да те виждам вечно как се смееш,
но лицето ти е тъжно - плакала си, зная!
Застанала си някъде и все така красива,
на малката скала, където, помниш ли - ми каза:
че "... тъгата е загубена, а болката заспива..."
Една звезда в очите от вълните се показа.
Загубих своята любов и скрити са
за мен следите в стаята,
оплетена от страх и къс от самота!
Изчезнали са бреговете, а след тях - вълните!
От пясък невъзможно е да мога да те сътворя!
Сред повяхнали цветя и бодливи храсти,
сред вековните гори или реките бистри
ще бъдеш ти, когато пак поискам да те видя -
за мен от многото това е пътя!
© Горан Русинов Всички права запазени