Отдавна я няма моята къща,
пресъхна реката, чешмата дори.
Понякога спомен в мен се завръща,
котлето с мляко на веригата ври.
Отдавна я няма гората вековна,
от пътя коларски няма следи.
Няма я хорската дума гальовна,
в потури облечени нашите деди.
Отдавна я няма старата круша,
тройната вишна отрупана с плод.
Птиците няма кой да заслуша,
на всякъде пръсна се целия род. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up