diad011 (Васил Йотов)
232 280
23.03.2016 г., 7:06 ч.

Отдавна я няма 

  Поезия » Друга
1215 1 5

Отдавна я няма моята къща,

пресъхна реката, чешмата дори.

Понякога спомен в мен се завръща,

котлето с мляко на веригата ври.

Отдавна я няма гората вековна,

от пътя коларски няма следи.

Няма я хорската дума гальовна,

в потури облечени нашите деди.

Отдавна я няма старата круша,

тройната вишна отрупана с плод.

Птиците няма кой да заслуша,

на всякъде пръсна се целия род.

Отдавна тежи ми, тежи ми човек,

сърцето, душата често боли.

Стадо събрано на куп в Егрек,

Господи! Кой го това в нас позволи?

                    В.Й. 19.03.2016г

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??