Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази
пълни до горе със метастази.
Далече от моите вътрешни рани.
Дървета. Треви. И високи Балкани.
Аз искам да гледам как Вятърът гони
опашката своя сред счупени клони,
преди да навлезе дълбоко в гората.
И легне завинаги после в тревата. ...