Тази нощ ще бъда ли отново птица, в съня си огнен пак ли ще летя? Ще плача ли насън и пак по име ще те викам? Навярно, но едва ли ще е само сън?!
Ще разкъсвам ли оковите на мрака с две голи длани, ще тупка ли сърцето ми, уви?... Или ще се надбягвам само с вятъра?
И до среднощ ли пак ще те очаквам на коня като принца приказен да се явиш? В дванайсет - ще забият ли тържествено камбаните? Тогава... когато и стрелките ще замрат...
И дълго ли отново ще кървят ония рани?! Но... ще тръгна ли към изгрева, по-чиста от росата, да те търся... да те чакам, или нозете ми не ще ме удържат?!
имай надежда и вяра...и любовта ще дойде при тях...
Дали...разбира се...по силна и по чиста от росата...
прекрасен стих...красив...към изгреве...
с обич, Златно момиче.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.