Тръгна си без да се сбогуваме...
Още помня онзи снежен ден,
душата ми беснееше в тъгуване
и онемяла докосвах ковчега студен.
Отиде си... а беше толоз рано,
аз бях едва в осми клас,
изгубих любящото бащинско рамо,
поех в живота без хъс и кураж.
Отиде си... и още ме боли,
остави в сърцето празнина.
Обичам те, татко, Бог да те прости,
да почива в мир твоята душа! ...