21 окт. 2008 г., 11:48

Отиде си 

  Поэзия » Другая
473 0 2

Тръгна си без да се сбогуваме...

Още помня онзи снежен ден,

душата ми беснееше в тъгуване

и онемяла докосвах ковчега студен.

 

Отиде си... а беше толоз рано,

аз бях едва в осми клас,

изгубих любящото бащинско рамо,

поех в живота без хъс и кураж.

 

Отиде си... и още ме боли,

остави в сърцето празнина.

Обичам те, татко, Бог да те прости,

да почива в мир твоята душа!


--------------------------------------------------------------------------

Какво ме вдъхнови?!


--------------------------------------------------------------------------


Болката от загубата на баща ми. Неговата ранна загуба още ми тежи.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??