21 окт. 2008 г., 11:48
Отиде си
Тръгна си без да се сбогуваме...
Още помня онзи снежен ден,
душата ми беснееше в тъгуване
и онемяла докосвах ковчега студен.
Отиде си... а беше толоз рано,
аз бях едва в осми клас,
изгубих любящото бащинско рамо,
поех в живота без хъс и кураж.
Отиде си... и още ме боли,
остави в сърцето празнина.
Обичам те, татко, Бог да те прости,
да почива в мир твоята душа! ...
Още помня онзи снежен ден,
душата ми беснееше в тъгуване
и онемяла докосвах ковчега студен.
Отиде си... а беше толоз рано,
аз бях едва в осми клас,
изгубих любящото бащинско рамо,
поех в живота без хъс и кураж.
Отиде си... и още ме боли,
остави в сърцето празнина.
Обичам те, татко, Бог да те прости,
да почива в мир твоята душа! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Манджукова Все права защищены
Предложения
-
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
-
Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
