Отивам ти на бялата коса
и на очите ти пронизващо отивам,
на страстите ти, бликащи в нощта,
на мислите, с които те попивам.
Отивам и на здравия ти гръб,
една брезичка, крехка и ранима,
прегръщам с нежен полъх своя дъб,
зависима и слаба... но значима.
Отивам и на мъжкия ти смях,
на устрема, със който ме превземаш,
на чувствата ти, давещи ме в грях,
на силата... с която ме отнемаш.