Отиваш си ти тази нощ, завинаги.
Не се помъчих дори и да те спра.
Знам, че не мога да те задържа, дори и със вериги…
Щом решил си, тъй да бъде - няма да те спра!
Опитвах много дълго компромиси да правя,
любовта в сърцето ти да задържа.
Но не мога цял живот очите да затварям,
да ме мислиш за наивна и в адска болка да се пържа!
Дните ми минаваха в очакване – сиви,
нощите – болезнени, с очи, в сълзи облени.
Не разбра как душата ми се гърчи
и затова сега няма да те спра – тръгни. ...