Отиваш си ти тази нощ, завинаги. Не се помъчих дори и да те спра. Знам, че не мога да те задържа, дори и със вериги… Щом решил си, тъй да бъде - няма да те спра!
Опитвах много дълго компромиси да правя, любовта в сърцето ти да задържа. Но не мога цял живот очите да затварям, да ме мислиш за наивна и в адска болка да се пържа!
Дните ми минаваха в очакване – сиви, нощите – болезнени, с очи, в сълзи облени. Не разбра как душата ми се гърчи и затова сега няма да те спра – тръгни.
Няма да заплача, сълзите пресъхнаха отдавна, макар че, да, признавам си – ще ме боли. За отминалите бързо щастливи дни, за жадуваните, но несбъднати мечти!
Щом решил си да си отидеш, по-бързо си тръгни. Само едно помни – по телефона не ми звъни, дори и името ми забрави, и дори не си помисляй на вратата ми да дойдеш отново да звъниш. Тогава там ще срещнеш само ледената тишина. Тази – същата, с която уби моята душа…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!