ОТКЛОНЕНИЕ
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите.
Със чувство за вина и ням копнеж
в катерене на хребети улисан,
наместо цвят и плод да набереш -
да газиш из трънака си орисан.
Изкуство е да се провираш тук -
наказван и отляво, и отдясно,
където те не следва никой друг ...